Кирилицата: азбуката, която България даде на света

Кирилицата е създадена в края на IX век в Първата българска държава, в книжовните школи в Преслав и Охрид. Тя е наречена в чест на свети Кирил, който заедно с брат си Методий създава по-ранната глаголица.

Учениците на двамата братя, сред които Климент и Наум Охридски, развиват и разпространяват писмеността. Така старобългарският език се превръща в език на книжовността и богослужението за голяма част от славянския свят.

Днес кирилицата се използва от над 250 милиона души в различни страни. От 2007 г. тя е и една от трите официални азбуки на Европейския съюз. На 24 май България празнува Деня на светите Кирил и Методий.

Глаголица и кирилица

Първата славянска азбука, глаголицата, е създадена от Константин-Кирил Философ около 862–863 г. Буквите ѝ са сложни и не приличат на никоя друга писменост. Кирилицата се появява няколко десетилетия по-късно и е изградена върху гръцкото тържествено писмо, допълнено с букви за звуковете, които липсват в гръцкия.

Преславският събор

През 893 г. на събор в Преслав старобългарският език е обявен за официален език на държавата и църквата. Това решение, взето при княз Борис I и цар Симеон, дава силен тласък на книжовността и отваря Златния век на българската култура.

Азбуката днес

Съвременната българска азбука има 30 букви. Кирилица използват още руският, украинският, беларуският, сръбският и македонският език, както и много езици в Централна Азия и Кавказ.

Още за българските символи и традиции четете в раздел Любопитно.

Снимка: Mark Ahsmann / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0