Старият Несебър: градът-музей под закрилата на ЮНЕСКО

Старият Несебър е разположен на малък скалист полуостров, свързан със сушата чрез тесен провлак. Селището има над три хилядолетия история: тракийско Месамбрия, гръцка колония, важен византийски и средновековен български град.

През 1983 г. старата част на града е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тук се виждат останки от крепостни стени, средновековни църкви с характерна украса от тухли и камък, както и възрожденски къщи с дървени фасади.

Най-приятно е да се разходите из тесните калдъръмени улички рано сутрин или вечер, когато е по-спокойно и светлината над морето е най-красива.

Три хиляди години в няколко реда

Първото селище на полуострова е тракийско и се е наричало Месамбрия. През VI век пр.н.е. тук се заселват гръцки колонисти и градът започва да сече собствени монети. По-късно става част от Римската империя и от Византия. През 812 г. хан Крум го включва в пределите на България, а през XIV век, при цар Иван Александър, градът преживява разцвет и се строят много от църквите, които се виждат и днес.

Защо е в списъка на ЮНЕСКО

Несебър е рядък пример за град, в който на много малка площ са запазени следи от всички тези епохи: крепостни стени, раннохристиянски базилики, средновековни храмове и дървени възрожденски къщи. Според преданието в града е имало над 40 църкви, а днес са запазени изцяло или частично около половината от тях.

Подробен маршрут из забележителностите ще намерите в материала „Какво да видим в Несебър“, а новини и бизнеси от града са на страницата Несебър.

Снимка: Victor Belousov / Wikimedia Commons, CC BY 3.0