Категория: Любопитно

Кирилицата е създадена в края на IX век в Първата българска държава, в книжовните школи в Преслав и Охрид. Тя е наречена в чест на свети Кирил, който заедно с брат си Методий създава по-ранната глаголица.

Учениците на двамата братя, сред които Климент и Наум Охридски, развиват и разпространяват писмеността. Така старобългарският език се превръща в език на книжовността и богослужението за голяма част от славянския свят.

Днес кирилицата се използва от над 250 милиона души в различни страни. От 2007 г. тя е и една от трите официални азбуки на Европейския съюз. На 24 май България празнува Деня на светите Кирил и Методий.

Снимка: Mark Ahsmann / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0

Киселото мляко е символ на българската кухня, а зад славата му стои едно научно откритие. През 1905 г. младият български лекар и микробиолог Стамен Григоров, работейки в Женева, открива бактерията, която предизвиква ферментацията на млякото.

По-късно тя получава името Lactobacillus bulgaricus. Малко след това руският учен Иля Мечников свързва консумацията на кисело мляко с дълголетието на хората в някои части на България, което допълнително прави продукта известен.

Днес българското кисело мляко се произвежда по традиционни рецепти и се изнася в различни страни по света.

Снимка: Ned Jelyazkov / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0

Всяка година на 1 март българите си подаряват мартеници, червено-бели украшения от прежда, с пожелания за здраве и късмет. Белият цвят символизира чистотата и дълголетието, а червеният – здравето и жизнеността.

Мартеницата се носи, докато човек види щъркел, лястовица или цъфнало дърво. Тогава тя се връзва на плодно дърво или се оставя под камък, за да прогони лошото.

През 2017 г. традициите, свързани с 1 март, бяха вписани в Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Кандидатурата беше обща за България, Румъния, Молдова и Северна Македония.

Снимка: Dimitǎr Boevski / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0

Водата на Черно море не е черна, а името му е загадка, за която има няколко обяснения.

Според едно от тях древните народи са обозначавали посоките на света с цветове, като черното е означавало север. Така „Черно море“ би означавало просто „северното море“, в противовес на Червено море на юг. Друга теория свързва името с честите и внезапни бури, при които морето изглежда мрачно и тъмно.

Предполага се и връзка с тъмния сероводороден слой в дълбините. Когато корабни котви стоят дълго там, те излизат почернели. Древните гърци първоначално наричали морето „негостоприемно“, а по-късно „гостоприемно“: Понт Евксински.

Снимка: João Dias from Lisboa, Portugal / Wikimedia Commons, CC BY 2.0