Мартеницата: малкият символ с голямо значение

Всяка година на 1 март българите си подаряват мартеници, червено-бели украшения от прежда, с пожелания за здраве и късмет. Белият цвят символизира чистотата и дълголетието, а червеният – здравето и жизнеността.

Мартеницата се носи, докато човек види щъркел, лястовица или цъфнало дърво. Тогава тя се връзва на плодно дърво или се оставя под камък, за да прогони лошото.

През 2017 г. традициите, свързани с 1 март, бяха вписани в Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Кандидатурата беше обща за България, Румъния, Молдова и Северна Македония.

Пижо и Пенда

Най-разпространената мартеница са двете кукли от прежда: бялата е Пижо, а червената е Пенда. В различните краища на страната се правят и гривни, пискюли и усукани конци, а някъде към тях се добавят синьо мънисто, монета или скилидка чесън за предпазване от лошо.

Баба Марта

Според народните вярвания март е единственият „женски“ месец и се олицетворява от Баба Марта, сестра на Голям и Малък Сечко. Тя е с променливо настроение: когато се усмихва, грее слънце, а когато се разсърди, времето се разваля. Затова на първи март се закичват първо децата и младите, за да я зарадват.

Традицията днес

Мартеници се връзват и на домашните животни и на плодните дръвчета. През март по клоните в цялата страна висят червено-бели конци, оставени от хора, които вече са видели щъркел или лястовица.

Още за българските традиции и символи четете в раздел Любопитно, например за кирилицата и българското кисело мляко.

Снимка: Dimitǎr Boevski / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0